Заздравяването на раната е процес, който настъпва след образуването на раната и протича в 3 фази.
- Възпалителна или ексудативна фаза (Почистване);
- Фаза на гранулиране (Гранулация);
- Фаза на епителизация (Епителизация);
Лечението на всяка рана изисква адекватна медицинска помощ (почистване на раната и избор на подходящо средство за покриването й). В противен случай е налице риск от инфектиране и преход към хронифициране.
Възпаление
Възпалителната фаза започва в момента на нараняването и продължава около 3 дни при остри рани без усложнения. Целта на тялото е да премахне всички нежелани компоненти от раната. По време на тази фаза раната е отворена и обикновено кърви, за да измие микробите или мръсотията от себе си.
Възпалението, което може да се развие, се характеризира с подуване, зачервяване, болка и висока температура в засегнатата област.
Първата цел на възстановителния процес е да се спре кървенето. Това се постига чрез свиване на кръвоносните съдове като за целта от увредените клетки се освобождават вазоактивни вещества. Тромбоцитите, циркулиращи в плазмата се прилепват към увредените съдове на мястото на нараняването и образуват тапа, която запечатва временно кръвоносните съдове. Комплексният процес на натрупване на тромбоцити активира кръвосъсирващата система за трайно запечатване на мястото на нараняването. Образува се съсирек, който запечатва раната и предпазва от допълнително бактериално замърсяване и загуба на течности.
Възпалителни реакции
Възпалителните реакции се наблюдават във всяка рана, дори и в закрити рани с незасегната повърхност на кожата. Възпалението представлява комплексна защитна реакция на организма, срещу въздействието на редица вредни агенти с механичен, физически, химичен или бактериален произход и се характеризира от четирите класически симптома:
- Зачервяване;
- Затопляне;
- Оток;
- Болка.
Гранулация
По време на втората фаза от заздравяването на раната, доминира клетъчната пролиферация, целяща образуване на нови кръвоносни съдове и запълване на дефекта с гранулационна тъкан. Фазата започва приблизително на 4-ия ден след травмата, но условията за тъканен растеж са вече създадени във възпалителната фаза.
Без нови кръвоносни съдове, които да осигурят достатъчно снабдяване с кръв, кислород и хранителни вещества до мястото на раната, раневия оздравителен процес не може да продължи. Образуването на нови кръвоносни съдове започва от здравите кръвоносни съдове по ръбовете на раната.
Кога започва затварянето на раната?
Затварянето на раната продължава с образуването на гранулационна тъкан. Тя може да бъде наречена още временна или „легло“ за последващата епителизация. Названието гранулация произлиза от факта, че развиващата се тъкан има повърхност, съставена от ярко червени, стъклено-прозрачни гранули. При наличие на добра гранулация, гранулите увеличават размера си с времето, умножават се и така, накрая се образува влажна лъскава повърхност с розово-червеникав цвят.
Подобна гранулация е показател за добро заздравяване. Оздравителните процеси са забавени, ако гранулацията е покрита с люспести налепи, изглежда бледа и гъбеста или има синкав оттенък.
Епителизация
Епителизацията на раната отбелязва приключването на зарастването.
В тази фаза има повишено образуване на колагенови влакна. Това обикновено се случва между 6-ти и 10-ти ден след нараняването. Със свиването на раната, гранулационната тъкан съдържа все по-малко вода и кръвоносни съдове, става все по-здрава и постепенно се замества от белези.
Получената белезна тъкан се различава от здравата кожа, тъй като липсват косата, потните жлези, както и меланоцитите, отговорни за потъмняването на кожата. Следователно белезите остават по-светли от непокътнатата кожа. Белезната тъкан също е по-слабо еластична в сравнение със здравата кожа.
Защо е важно покриването на раната с превръзка?
Изключително важно е във всяка една от фазите при заздравяването на раната, тя да бъде покрита с подходяща превръзка, чиято основна функция е да замести функцията на здравата кожа, а именно:
- Да предпазва организма от механични влияния;
- Да предпазва от проникване на инфекция;
- Да регулира степента на ексудация (секреция);
- Да поддържа оптимална влажна среда (важно е раната да не изсъхва);
- Да подпомага и поддържа лечебния процес.
Успешният лечебен процес може да бъде повлиян от много външни и вътрешни фактори. Могат да бъдат засегнати например, синтезът на колаген (недохранване, инфекция, диабет и др.), интензивността на възпалителния отговор (автоимунно заболяване, имунодефицит) или лечебната среда (хипергликемия при диабет, ацидоза при хипоксия, влага и др.). Тези ефекти могат да действат локално на мястото на раната или се дължат на общото състояние на пациента.