Тези фактори се определят от общото състояние на пациента като възраст, подвижност, затлъстяване, както и наличието на основни и свързани заболявания като:
Исхемична болест на краката
Това е заболяване, при което снабдяването на долните крайници с кислород и хранителни вещества не отговаря на изискванията на тъканта. По тази причина възстановителните процеси и в частност зарастването на раната, не могат да протичат правилно.
Разграничаваме 4 стадия на исхемична болест:
Първи етап на исхемична болест на краката
Кръвоносните съдове са само леко стеснени, но това не пречи крайниците да бъдат снабдени с достатъчно кръв. Те реагират негативно само на температурни колебания. Пациентите може да не изпитват никакви проблеми, а най-честите симптоми са особено студените крака.
Втори етап на исхемична болест на краката
Основният симптом е така наречената клаудикация (болка и изтръпване в прасеца или бедрото, които се усилват по време на тренировка, както и при ходене и се отпускат в покой). Разстоянието, което пациентът може да измине до появата на първата болка, с напредването на болестта продължава да се съкращава.
Трети етап на исхемична болест на краката
Болката вече се появява не само при полагане на усилие, но и в състояние на покой, често и през нощта по време на сън.
Четвърти етап на исхемична болест на краката
Представлява критично ограничение на кръвния поток. Възстановителните възможности на засегнатите тъкани са напълно нарушени и в резултат на най-малкото нараняване могат да възникнат незарастващи рани. Това може да доведе до артериални язви, в най-тежките случаи, тъканна смърт и гангрена. Това започва с пръстите на краката и постепенно засяга целия крак.
Анемия
Съдовата система и кръвта осигуряват хранене на тъканите. Ако подаването на кислород в тъканта на мястото на лезията е намалено, процесът на хидроксилиране по време на синтеза на колаген се нарушава, като по този начин се забавя лечебният процес.
Хипоперфузия – недостатъчно кръвоснабдяване на тъканта. Може да бъде причинена от стесняване на кръвоносните съдове, хипотония, запушване на артерията (при артериосклероза или тромб) или в резултат на посттромботичен синдром. Хипоперфузията води до хипоксия, липса на хранителни вещества и имунни агенти в раната и по този начин има отрицателен ефект върху зарастването й.
Хемофилия – нарушение на кръвосъсирването. То може да доведе усложнение при лечението на рани и е показател за повишена предпазливост.
Анемия – състояние, при което нивата на еритроцитите (червените кръвни клетки) и хемоглобина (кръвен пигмент) са намалени в кръвта. Сред честите симптоми на анемия са повтарящи се инфекции и лошо зарастване на рани.
Лимфедем
Лимфедемът е лимфен оток на която и да е част от меките тъкани на тялото, но най-често се появява на крайниците. Това е нарушение на дренажната функция на лимфните съдове, когато течността се натрупва в междуклетъчното пространство в засегнатата област. При по-голяма продължителност лимфостазата причинява хронично възпаление и ремоделиране на нормалната тъкан в съединителна тъкан.
Първичният, вроден лимфедем обикновено се причинява от недостатъчно развитие на лимфната система (хипоплазия или аплазия на лимфните съдове и лимфните възли). Вторичният, придобит лимфедем обикновено е резултат от вторично увреждане на лимфната система след операция или лъчение или е пряка проява на злокачествен процес.
Стадии на лимфедем
Първи (скрит) етап – няма признаци на подуване.
Втори етап (преходен) – отокът се появява, напр. след тренировка и отново изчезва.
Трети етап (хроничен) – налице е постоянен оток.
Четвърти етап (елефантиаза) – налице е постоянен голям оток с фиброзна реконструкция на кожата и подкожната тъкан.
Ако лимфедемът не се лекува навреме, постепенно се появява фиброзна подкожна тъкан.
Основата на лечението винаги е цялостна деконгестивна терапия (превръзки и компресионни системи, ръчен лимфен дренаж и инструментална дозотерапия), допълнена с упражнения и последователна грижа за кожата. Цялостната профилактика на подкожната инфекция също е важна.
Липса на хранителни вещества
Недохранването е състояние, което значително влияе на регенеративните способности на организма. Липсата на енергия и достатъчно хранителни вещества оказва сериозно влияние върху процеса на заздравяване на тъканите. Недохранването се проявява чрез загуба на тегло, загуба на мастни резерви и намалени нива на протеин в кръвта, които често действат като носители (албумин, трансферин и др.).
Липсата на хранителни вещества и особено на витамини С, В, А и К нарушава синтеза на колаген, нарушава енергийния метаболизъм на клетките и намалява функцията на фагоцитите, намалява наличността на желязо и допринася за развитието на анемия. Има и нарушения на съсирването на кръвта, имуносупресия и по този начин повишена податливост към инфекции.
При някои заболявания като тежки инфекции, треска, както и злокачествени заболявания организмът има повишени изисквания за снабдяване с енергия и хранителни вещества. Недостигът им е причина за забавяне или спиране на възстановителните процеси в тъканите. Следователно при неправилно хранене е налице забавяне или нарушаване на физиологичния процес на оздравяване.
Захарен диабет
Диабетът е заболяване, проявяващо се главно чрез повишаване нивата на кръвната захар и склонност към специфични усложнения на органи като очите, бъбреците и нервите или ускорено развитие на атеросклероза. Той може да бъде причинен както от липса на инсулин, така и от недостатъчен ефект на инсулина в прицелните тъкани дори при нормалното му ниво в кръвта.
Типове Диабет
Диабет Тип 1 – липса на производство на инсулин. Засяга 5 – 10% от всички диабетици. Не може да бъде предотвратен. Необходим е ежедневен контрал на кръвната захар и прилагането на инсулин.
Диабет Тип 2 – характеризира се с инсулинова резистнетност (тялото не може да използва ефективно произведения инсулин). Засяга 90 – 95% от всички форми на диабет. Сред рисковите фактори са напреднала възраст, липса на физическа активност, наднормено тегло. Може да се контролира с хранителен режим, лекарства или инсулин.
Усложнения от наличието на диабет
От своя страна усложненията в следствие на диабет се разделят на остри и хронични.
Острите усложнения включват хипергликемия – висока кръвна захар и хипогликемия – ниска кръвна захар. Дългосрочната лоша компенсация, особено хипергликемията, води до развитие на хронични усложнения. Тези усложнения са причинени от увреждане на съдовите стени.
Типични усложнения от диабет са увреждане на очите, бъбреците и нервите.
Комбинацията от диабетна невропатия и исхемична болест на долните крайници може да доведе до синдром на диабетно стъпало.
Атеросклероза
Атеросклерозата е увреждане на стените на кръвоносните съдове, което се причинява главно от постепенното отлагане на мазнини на това място. Процесът започва в ранна детска възраст и продължава през целия живот.
Увреждането на стената на съда може да доведе до постепенното му стесняване или внезапно затваряне. Резултатът е влошаване на притока на кръв към прицелните органи, които след това са застрашени от липса на кислород – исхемия. Много сериозно усложнение на атеросклерозата е ситуацията, при която на мястото на атеросклеротичното засягане на съдовата стена възниква внезапно разкъсване.
Това увреждане води до образуване на кръвен съсирек или тромб, който внезапно напълно затваря кръвоносния съд, като по този начин предотвратява притока на кръв към засегнатия орган и причинява много сериозни увреждания на органа поради липса на кислород – исхемия или инфаркт. Клиничните изрази на тези състояния са например исхемична болест на сърцето, инсулт и исхемична болест на долните крайници.
Рискови фактори за развитие на атеросклероза
Рисковите фактори за атеросклероза включват по-напреднала възраст, мъжки пол (хормоните предпазват жените до настъпване на менопауза) и генетично предразположение. Ускорението на атеросклерозата е допълнително причинено от редица рискови фактори:
- Хипертония – високо кръвно налягане. За високо кръвно налягане се считат стойности над 140 mmHg систолично и над 90 mmHg диастолично. Сред рисковите фактори за развитие на хипертония са нездравословен начин на живот, затлъстяване, старост, както и заболявания на бъбреците и кръвоносната система.
- Повишени нива на холестерол.
- Захарен диабет Тип 1 и 2.
- Затлъстяване.
- Тютюнопушене.
Венозна недостатъчност
Хроничната венозна недостатъчност е състояние, при което връщането на венозна кръв от долните крайници към сърцето е нарушено.
Съсирването на кръвта повишава венозното налягане.
Резултатът е натрупване на кръв в долните крайници, което увеличава венозното налягане. Пациентите често усещат тежест или умора в краката, чувство на напрежение, нощни крампи, изтръпване. Постепенно кръвта се преразпределя, което също води до подуване, атрофия на кожата, както и увеличаване на пигментацията на кожата и забавено заздравяване на рани.
Фактори за хронична венозна недостатъчност
- Наследствено предразположение;
- Наличие на разширени вени;
- Тромботични и посттромботични състояния;
- Наднормено тегло;
- Прекомерно статично натоварване, заседнал начин на работа, липса на движение;
- Хормонална контрацепция или лечение.
Следователно лечението на хронични венозни заболявания трябва да бъде цялостно. За по-голямата част от пациентите са достатъчни корекции на начина на живот, повишена физическа активност, позициониране на крайниците при седене и не на последно място компресивна терапия.
Невропатия
Невропатията е общ термин за невъзпалителни нервни заболявания. Може да има много причини, според които различаваме множествена склероза, полиневропатия, синдром на Вернер, а също и диабетна невропатия.
Невропатията винаги се характеризира със загуба на функция на нервните влакна, особено в периферията. Проявява се чрез загуба на чувствителност – намалено възприемане на болка, топлина, студ, допир и вибрации, пареща болка или изтръпване в долните крайници.
Именно намалената до напълно потисната чувствителност често е причината тези състояния да развият тежки невропатични язви от първоначално малки наранявания. Те много често остават незабелязани и следователно нелекувани.
Автоимунни заболявания
Процесът на зарастване на рани може да бъде значително нарушен от автоимунни заболявания и имунодефицитни състояния. Имунодефицитът обикновено води до повишена податливост на раната и на целия организъм към инфекции. Тъй като клетките на имунната система участват главно във възпалителната фаза на зарастване, тази фаза се удължава. Това води до стагнация на растежа или разпадане на получената гранулационна тъкан. Възможно е образуване на по-големи белези.
Автоимунните заболявания включват относително често срещани васкулити, т.е. възпалителни съдови заболявания. Техните симптоми могат да варират в зависимост от това кои кръвоносни съдове в кои части на тялото са засегнати. Некротизиращият васкулит може да доведе до различни кръвоизливи, болки в ставите и също така отворена рана на кожата.
Тромб в дълбоките вени
Тромбозата причинява тромб в дълбоките вени, най-често в долните крайници. Възможно сериозно усложнение е разкъсване в следствие на тромб и емболизация в белите дробове. Неадекватно лекуваната венозна тромбоза води до хронична венозна недостатъчност (венозна недостатъчност) и посттромботичен синдром. Когато е възпалена повърхностна вена, която преминава точно под кожата, а кожата над нея е зачервена и топла, е налице тромбофлебит.
Компресивната терапия (бинтове или компресивни еластични чорапи с клас на компресия III) е подходяща за смекчаване на последиците от венозна тромбоза и по-бързо преминаване на тромботичния участък, което също е основа за лечение на посттромботичен синдром. Също така е подходящо да се коригира начинът на живот и трудовите дейности на пациента.