Венозни улкуси на крака

Варикозните рани, известни още като венозни рани и венозни аномалии са сред най-честите здравословни проблеми

Около 70 % от язвите на долните крайници са предизвикани от заболявания на вените. Множество пациенти с язви, страдат с десетилетия, поради неадекватни и затормозяващи опити за лечение.

Варикозните рани са хроничен дефект, който възниква в резултат на първична или по-често вторична венозна недостатъчност. Поради застой на венозна кръв и наличието на венозна хипертония се наблюдава постепенна атрофия на кожата в долната част на краката, която е придружена от сухота и лющене, образуване на пигментации на хемосидерин и склонност към екзема.

Тежестта, мястото и продължителността на нарушението във венозния отток и степента и продължителността на натоварването на венозната система на крака, определят различните клинични симптоми, които се увеличават постепенно и непрекъснато. Те са събрани в понятието хронична венозна недостатъчност (ХВН) и обикновено се класифицират в три степени на тежест.

Степени на хронична венозна недостатъчност (ХВН)

ХВН I степен се характеризира с мрежа от разширени вени около глезена и над арката на стъпалото. Наблюдава се и оток около глезена.
ХВН II степен се изразява с хипер- и депигментация на кожата, оток на подбедрицата и дерматолипосклероза достигаща до бяла атрофия (наричана още capillaritis alba).
ХВН III степен се проявява като червеникава или зараснала варикозна язва. Тя се наблюдава основно в областта на глезена, но може да се появи и по други места на подбедрицата.

Диагностициране на варикозна рана

Диагностицирането на варикозна язва (варикозна рана) на крака (ulcus cruris venosum) включва надеждна анамнеза, клиничен преглед и лабораторни изследвания, с регистриране на венозния и артериален статус, както и диференциално-диагностични мерки за изключване на фактори несвързани с вените.

Варикозната язва на крака е хронична рана, която заздравява трудно или не заздравява изобщо и която, поради причината за нейното възникване, не може да бъде излекувана само с локално лечение. Венозната хипертензия, която причинява язвата, трябва да бъде ефективно коригирана, за да се подобри храненето в зоната на увредената кожа. Язвата може да зарасне единствено, когато едема изчезне и венозният отток от крака отново достигне компенсирано състояние.

Локално лечение на варикозна рана

Локаланото лечение на язвите се основава на подходяща обработка на раната, съобразена с отделните фази на зарастване. По време на лечението трябва да бъдат отстранени (когато е възможно) всички фактори, които общо възпрепятстват раневото заздравяване. Това обикновено са инфекции, влияние на придружаващи заболявания, странични ефекти от друга терапия и негативни психосоциални фактори.

Правилното лечение на раната включва адаптирано към съответната фаза обстойно почистване и подготовка на раната и подпомагане на епителизацията. Ако медицинското състояние на пациента позволява, трябва да се опита най-пълното възможно отстраняване на некротична и недобре кръвоснабдена тъкан, чрез извършване на хирургичен дебридман. Ако хирургичният дебридман не е осъществим, трябва да се извърши почистване и влажна обработка на раната с цел подготовка на раневото ложе до постигане на пълна епителизация. Важно е и провеждането на непрекъснато компресивно лечение за подобряване на хемодинамичното състояние. Степента на компресия трябва да бъде внимателно оценена от специалист, защото лошата компресия може да влоши общото състояние.

Фактори, които възпрепятстват заздравяването

При лечение на варикозна рана трябва да се обърне внимание на причините за появата й. Състоянието на раната може да се влоши от наднормено тегло, неправилно хранене, тютюнопушене и липса на физическа активност. Други фактори, които възпрепятстват заздравяването са дефицит на витамин С, анемия, хипоксия, хипертония. Прилагането на продукти за лечение във влажна среда подпомага процеса на заздравяване.

Често възникват неясноти при лечението, във връзка с предотвратяването и лечението на инфекции. Обикновено се приема, че има наличие на бактериална колонизация на язвата, въпреки че, особено при чисто варикозните язви, замърсяването рядко води до клинично проявена инфекция. Слабата податливост на инфекция наблюдавана при по-старите хронични рани изглежда се отнася и за варикозната язва на крака (ulcus cruris venosum). Поради тази причина профилактичната дезинфекция на язвата или приложението на локални антибиотици, могат като цяло да се считат за безполезни, особено като се отчита потенциала за възпрепятстване на раневото заздравяване, притежаван от много от тези вещества, както и големия риск от предизвикване на свръхчувствителност. От друга страна, в случай на тежки инфекции и отчетливо повишен CRP (C-реактивен протеин) и наличие на проблемни язви, може да е наложително прилагането на систематично антибиотично лечение.

Движението и изборът на подходящи обувки оказват важна роля в процеса на лечение.

Препоръчват се редовни разходки, колоездене и подходящи физически упражнения. Важно е да се избягва повишаване на налягането в долните крайници (напр. чрез повдигане на краката с около 10 см в легнало положение). Важно е също така да се намали директния контакт с източник на топлина (горещи бани, сауна). Препоръчват се масажи със студена вода, които могат да подпомогнат връщането на кръвта към сърцето. Здравословната и разнообразна диета и адекватното телесно тегло са важни за цялостното добро физическо състояние. Изборът на подходящи обувки (без твърде високи или ниски токчета) също е важен.

Терапевтични упражнения, които подпомагат възстановяването на кръвния поток

Позиция – седнало положение, краката се поставят един до друг. Пръстите се повдигат като се поставя акцент върху петите. След това се повдигат петите като се поставя акцент върху пръстите. Упражнението са повтаря поне 30 пъти.
Позиция – седнало положение. Извършва си кръгово движение със стъпалото на десния крак в посока на часовниковата стрелка. Упражнението се повтаря поне 10 пъти. След това се извършва кръгово движение със стъпалото на левия крак в посока обратна на часовниковата стрелка. Упражнението се повтаря поне 10 пъти.
Позиция – седнало положение. Краката се поставят на около 15 см един от друг. Петите остават в статично положение. Пръстите на двата крака едновременно се приближават и отдалечават. Упражнението се повтаря поне 10 пъти.
Позиция – легнало положение, краката са изправени и опънати напред. Извършва се сгъване и разгъване на пръстите. Упражнението се прави първо с десния крак, след това с левия, а след това с двата едновременно. Всеки цикъл се повтаря поне по 10 пъти.