Изгарянията са наранявания, причинени от въздействието на високи температури (горещи предмети, горещи течности, пламъци, горещи газове или радиация). В зависимост от интензитета и типа на термичния агент, действащ върху кожата, се получават рани от изгаряния с различна степен на тежест. Видът на раната варира от повърхностен еритем до пълна некроза на кожата. Тежестта (дълбочината) на изгарянията се класифицира в три степени за целите на прогнозата и лечението, като втората степен се разделя допълнително на степени IIa и IIb. Класифицирането се отнася до дълбочината на нараняването, т.е. кои части на кожата са изгорели.

Когато се налага спешно лечение, приоритетна мярка е охлаждането на раните от изгаряния възможно най-скоро с течаща чешмяна вода в продължение на около 30 минути. При бебета и малки деца, обаче, трябва да се полагат грижи за избягване на хипотермия. Охлаждането може да намали болката и да понижи или елиминира „доизгарянето“, което се причинява от съхранението на енергия в продължение на почти час в добре топлоизолираната кожа. Тази топлина, заедно с продължаващата интраваскуларна коагулация в наранената кожа, води до допълнително увреждане на тъканите, така че първоначално повърхностното изгаряне може да се превърне в дълбоко изгаряне.

При изгаряне Първа степен, което се характеризира с увреждане на най-горния епидермален слой и се проявява като еритем, заздравяването става спонтанно за няколко дни, без образуване на белег.

Изгаряне Втора степен тип „a“, засяга целия епидермис и е изключително болезнено. Везикулация, причинена от изпускането на плазма от увредените капиляри, настъпва след забавяне от 12 до 24 часа след изгарянето. Тъй като в папиларните конуси и в интактните кожни придатъци все още има достатъчно витални клетки за бърза реепитализация, като цяло настъпва спонтанно заздравяване без образуване на белег в рамките на около 14 дни. От голямо значение е стерилната обработка на раната чрез дезинфекция и покриване с подходящи превръзки (напр. мазеви превръзки, като Atrauman, или превръзки с охлаждащ хидрогел, като Hydrosorb). Изгарянията от тази степен на големи повърхности напр. попарване при деца, могат да предизвикат шокова реакция.

При изгарянията Втора степен тип „b“ епидермисът, дермата, в почти цялата си дълбочина и до голяма степен кожните придатъци са разрушени. В такива случаи спонтанното заздравяване отнема няколко седмици и често оставя хипертрофичен белег. Често, въпреки всички усилия, нараняването се задълбочава и се превръща в изгаряне трета степен. Като цяло, раните от втора степен тип b по клинични проявления наподобяват изгаряния трета степен, така че лечението чрез отстраняване на некрозата и последващо покриване на дефекта (със собствена кожа на пациента или с кожен заместител) е подобно на това при рани от трета степен.

При изгарянията от Трета степен епидермисът, дермата – а често и части от подкожната тъкан – са необратимо унищожени (изгаряне на кожата в пълна дълбочина). Спонтанно заздравяване с леко разширяване на ръбовете на раната, е възможно единствено с цикатрициална тъкан. Иначе, коагулационната некроза на кожата, причинява масивни контрактури. Пациентите вече не чувстват болка, а ноктите и косата им опадат. Лечението на подобни рани от изгаряния е изцяло хирургично.

Степен на изгаряне Лечение
Степен I Спонтанно заздравяване за няколко дни
Степен II a Спонтанно заздравяване за около 14 дни
Степен II b Частично консервативно, частично хирургично в зависимост от клиничните проявления
Степен III Хирургично с некректомия и кожна трансплантация

Площта на изгарянето се определя по т.нар. правило на деветките (правило на Уоллас) – 9% за глава и шия, 9% за горен крайник, 9% за бедро, 9% за долната част на крака и стъпалото, 9% за горната част на гърдите, 9% за корема, 9% за горната част на гърба и 9% за долната част на гърба.

По принцип, при всички открити рани от изгаряния съществува голям риск от инфекция и сепсис. Тежко обгорелият пациент е изложен и на допълнителен риск от термичен шок и последващи заболявания.

 


Продукти, подходящи за лечение на изгаряне: