Нов подход с интелигентна молекула в грижата за рани
Полихексанидът е широкоспектърен антисептик с отлична толерантност и профил с нисък риск. Физикохимичното му действие върху бактериалната обвивка предотвратява или възпрепятства развитието на резистентни бактериални щамове. По този начин полихексанидът е особено подходящ и полезен в борбата срещу мултирезистентни бактерии.
Полихексанидът (PHMB) е силно катионно, полимерно бигуанидно производно. Той показва широк спектър на действие и висока тъканна съвместимост. Полихексанидът е суровина, известна от 1959 г., която се използва в козметичната и хранително-вкусовата промишленост, а от 1995 г. и за производството на продукти за лечение на рани.
Полихексанидът е безцветен, без мирис и е хипоалергичен. Той има невероятно предимство пред другите микробицидни вещества: има най-високия терапевтичен коефициент (терапевтичен индекс).
6 основни свойства на полихексанида
- Сигурен широкоспектърен антимикробен ефект
- Ефективен дори при високо биологично натоварване
- Ускорява и подпомага процеса на зарастването на рани
- Висока клетъчна и тъканна съвместимост
- Не е известно развитие на резистентност
- Нисък риск от алергия, анафилаксия и системно кръвообращение
Полихексанидът не преминава през системното кръвообращение
Полихексанидът има висока тъканна съвместимост. Това свойство се дължи на селективното му свързване с киселинните фосфолипиди. Останал на повърхността на кожата, полихексанидът образува филмов слой и действа директно механично, а не физически, имунологично или метаболитно. Прилага се локално върху кожа, лигавица и рана. Няма доказателства полихексанидът да преминава през системното кръвообращение в резултат на приложението. Поради своята полимерна структура и високо молекулно тегло, полихексанидът намалява риска от преминаване към системното кръвообращение.
Той показва силни микробицидни ефекти върху грам положителни и грам отрицателни бактерии, гъбички, HPV (човешки папиломен вирус), някои вируси и амеби. Ин витро проучвания върху грам положителни и грам отрицателни бактерии съобщават, че полихексанидът напълно убива Escherichia coli, Staphylococcus aureus, Pseudomonas aeruginosa, Enterococcus hirae, Candida albicans, Klebsiella и Enterobacter видове за 5-10 минути.
Полихексанидът не се натрупва в клетките и тъканите и не се абсорбира от тях, но се свързва здраво с клетъчната стена на бактериите. Той трайно уврежда и отслабва бактериите дори при много малки концентрации.
Терапевтичен индекс на различни активни съставки
| Активна субстанция | LD50 плъх / минимална инхибиторна концентрация (време за експозиция: 5 мин) | |
| Стафилококус ауреус | Псевдомонас аеругиноза | |
| Бензалкониев хлорид | 8.0 | 2.0 |
| Хлоркесидин | 0.9 | 0.9 |
| Октенидин | 3.2 | 3.2 |
| Полихексанид | 25,000 | 200 |
| PVP-йод | 500 | 1,000 |
Как полихексанидът подпомага заздравяването на рани?
Основният принцип при лечението на рани е, че продуктите за грижа за рани не трябва да блокират клетъчната функция в процеса на заздравяване. Характеристиката на много конвенционални продукти за грижа за рани обаче е увреждането както на бактериите, така и на човешките клетки. Докато полихексанидът уврежда бактериите, той не разрушава структурата на здравите човешки клетки и няма токсичен ефект върху тях. Основното доказателство за това е изследването на кератиноцитите. Проучване с полихексанидни кератиноцити* показа, че производството на кератиноцити се увеличава при концентрация от 0,2 микрограма/мл. Полихексанидът ускорява заздравяването на рани дори при много ниски концентрации.
Най-забележителният ефект на полихексанида в проведените проучвания е неговата антимикробна активност срещу мултирезистентни бактерии като Стафилококус ауреус (MRSA), резистентни на ванкомицин ентерококи (VRE) и Ацинетобактер.
*Кератиноцитите са клетки, които образуват най-голямата част от епидермиса и които са отговорни за синтеза на кератин в роговия слой или космите. Кератиноцитите се срещат в базалния слой на епидермиса и се възпроизвеждат чрез митоза. Те произвеждат липиди, „естествения овлажняващ фактор“ (NMF) и кератин, когато са разположени на повърхността на кожата. В този процес кератиноцитите се натрупват, губят своите ядра и умират.
