Практически съвети за лечение на ексудиращи рани

При нормални условия ексудатът създава влажна среда в раната, необходима за регенерацията на клетките. Прекомерното образуване на ексудат в хронична рана обаче може да забави и възпрепятства заздравяването й. Промените в обема на ексудата, цвета, консистенцията и миризмата могат да индикират за наличие на проблеми в раната и е важно да се открие причината, на която се дължат.

Какви могат да бъдат причините за прекомерен ексудат?

Съществуват някои видове рани, при които е по-вероятно да се произведат по-високи нива на ексудат поради ролята му в лечебния процес. Такива са хроничните венозни рани, изгаряния, отворени хирургични рани.
Ако някоя рана е трудно заздравяваща и се превърне в хронична, оздравителният процес е нарушен и ексудатът може да се увеличи или да промени състава си по начин, който да увреди раната и заобикалящата я кожа. Проучвания са показали, че ексудат, произведен от хронични рани се различава по състав в сравнение с този от остри рани и причинява повече щети на кожата (WUWHS, 2019).
Производството на ексудат може да се увеличи поради наличието на други причини, като:
• Инфекция
• Травма
• Наличие на оток или съпътстващи заболявания – напр. бъбречна, сърдечна или чернодробна недостатъчност
• Прием на лекарства – напр. стероиди.

На какво е важно да се обърне внимание при ексудираща рана?

  1. На първо място трябва да бъде извършен цялостен преглед, включително да бъде направено изследване с Доплер, за да се изключи артериална недостатъчност.
  2. Диференциални диагнози като сърдечна, бъбречна или чернодробна недостатъчност трябва да бъдат взети предвид при лимфедем. В този случай могат да бъдат назначени диуретици.
  3. От съществено значение е да се предпази околната кожа от негативните ефекти на прекомерния ексудат със защитни кремове или филми.
  4. Изберете материали, които прилягат и се адаптират добре към раната и околната тъкан, за да сведете до минимум изтичането на течности и дискомфорта на пациента.
  5. Изборът на правилния превързочен продукт зависи от вида и количеството ексудат на раната. За рани с малко количество ексудат могат да се използват продукти на базата на хидрогел, хидроколоиди и полупропускливи филми. На силно секретиращи рани се прилагат полиуретанови, алгинатни, хидрофибърни продукти или такива със суперабсорбент (SAP) частици.
  6. Терапия с негативно налягане може да се използва при дехисценция на хирургични рани или при прекомерно ексудиращи рани, които не могат да бъдат повлияни от конвенционални продукти. Негативното налягане се прилага върху раневото ложе, секретът се аспирира от раната и се отвежда в специален колекторен канистър. Този метод може значително да намали честота на смяна на превръзки, да ускори времето за дефинитивна епителизация и да подобри качеството на живот на пациентите като редуцира ексудацията и неприятната миризма. Въпреки всички позитиви този тип терапия има противопоказания и затова е особено важно да се направи правилна оценка на раната преди избор на терапия.

В някои случаи може да бъде назначен дренаж с цел отвеждане на ексудата и намаляване честотата на смяна на превръзките.

Източник: https://www.wounds-uk.com/resources/details/explained-exudate