По дефиниция рана, която зараства вторично и не проявява склонност към заздравяване след 8 седмици, въпреки правилната и насочена към причините терапия и подходящото локално лечение, се определя като хронична.
Хроничните рани могат да се развият по всяко време от остра рана, поради неустановена персистираща инфекция или неподходящо първично лечение. В повечето случаи, обаче, хроничните рани представляват последния етап от прогресивна тъканна деструкция, предизвикана от венозни, артериални или метаболитни нарушения, наранявания от притискане, радиационни увреждания или тумори.
Както може да се очаква от причините, хроничните рани засягат основно възрастни хора и промените във възрастовата структура на населението, с увеличаване на процента на възрастните, ще доведе до подчертано увеличаване на честотата на хроничните рани. За да се посрещне това предизвикателство, има спешна нужда, от една страна да се подобри профилактиката, а от друга – да се въведе ефективно, научно обосновано лечение на раните, със съответния контрол на качеството.
Декубитални рани (рани от залежаване)
Увреждания на кожата, които възникват в резултат на триене и локален натиск.
Венозни улкуси на крака
Рани на долните крайници предизвикани от заболявания на вените.
Артериални улкуси на крака
Рани на долните крайници, които възникват поради заболяване на периферните артерии.
Диабетно стъпало
Рани в областта на ходилото, които възникват при наличие на диабетна невропатия.
Хронични посттравматични рани
Рани, които възникват при усложнения или в резултат на недобро първично лечение.
Хронични радиационни увреждания
Увреждане на кожата и подкожните тъкани в резултат на радиационно облъчване.