Следоперативна терапия
След извършване на хирургична интервенция (операция) е възможно да възникнат допълнителни усложнения като инфекция на разреза или т.нар. дехисценция (вътрешно или външно отваряне на хирургичния разрез). Ето защо грижата за следоперативна рана е от съществено значение за общото състояние на пациента. Тя започва непосредствено след оперативното лечение и продължава в дома на пациента до пълното му възстановяване.
Усложненията при постоперативни рани често са свързани с вида и класа на операцията (Според Класификация на Центъра за Контрол на Заболяванията). По време на операция оперативната рана може да бъдат категоризирана в зависимост от степента на замърсяване.
разрез, при който не се среща възпаление при хирургичната процедура, няма прекъсване на стерилната техника и по време на който не се навлиза в дихателните, храносмилателните или пикочно-половите пътища (напр. хирургична рана след първично затваряне – херния, разширени вени).
разрез, през който се навлиза при контролирани условия в дихателния, храносмилателния или пикочно-половия тракт, но без контаминация (напр. хирургична рана с риск от инфекция поради местоположението – планова холецистектомия).
разрез, направен по време на операция, при която има голямо нарушение на стерилната техника или голямо разливане от стомашно-чревния тракт, или разрез, при който се среща остро, негнойно възпаление (напр. хирургична рана след елективна колоректална операция). Откритите травматични рани, които са на повече от 12 до 24 часа, също попадат в тази категория.
разрез, направен по време на операция, при която вътрешните органи са перфорирани или при поява на остро възпаление с гной (напр. спешна операция за фекален перитонит), или при травматични рани, ако лечението се забави и е налице фекално замърсяване или девитализирана тъкан (напр. изгаряния, диабетни язви на стъпалото – дренаж на абсцес, фекален перитонит).
Необезпокоявано зарастване на раната
Необезпокоявано зарастване на раната е термин, с който се описва поставяне на подходящата превръзка за възможно най-дълго време, така че да се предотврати евентуално увреждане на раната и да се улесни заздравяването й. По-рядката смяна на превръзките (освен, ако не са налице клинични показания) от една страна води до намаляване на нужните ресурси, а друга -води до редуциране на болката и предотвратява евентуално нараняване на околната тъкан. Необезпокояваното зарастване на раната й позволява да заздравее и намалява дразненето и нарушаването на целостта на кожата около раната. Честата смяна на превръзката води и до по-висок риск от замърсяване.
В кои случаи се налага честа смяна на превръзката?
При наличие на вторично замърсени рани, рани причинени от травма или съдържащи чуждо тяло може да се наложи по-често почистване и преглед на състоянието. Други причини за по-честа смяна на превръзката са изтичане на ексудат, прекомерно кървене, или достигане на абсорбционния капацитет на превръзката.
Потенциалните причини, поради които смяната на превръзката е необходима (или препоръчителна), включват:
- Съмнения за локална/системна инфекция (напр. локална болка в раната, зачервяване, подуване)
- Потенциална дехисценция (отваряне) или влошаване на ръбовете на раната
- Отлепване на превръзката