Изгаряне

Изгарянията са наранявания, причинени от въздействието на високи температури (горещи предмети, горещи течности, пламъци, горещи газове или радиация). В зависимост от интензитета и типа на термичния агент, действащ върху кожата, се получават рани от изгаряния с различна степен на тежест. Видът на раната варира от повърхностен еритем до пълна некроза на кожата. Тежестта (дълбочината) на изгарянията се класифицира в три степени за целите на прогнозата и лечението. Втората степен се разделя допълнително на степени IIa и IIb. Класифицирането се отнася до дълбочината на нараняването, т.е. кои части на кожата са изгорели.

Когато се налага спешно лечение, приоритетна мярка е охлаждането на раните от изгаряния възможно най-скоро с течаща чешмяна вода в продължение на около 30 минути. При бебета и малки деца, обаче, трябва да се полагат грижи за избягване на хипотермия. Охлаждането може да намали болката и да понижи или елиминира „доизгарянето“, което се причинява от съхранението на енергия в продължение на почти час в добре топлоизолираната кожа. Тази топлина, заедно с продължаващата интраваскуларна коагулация в наранената кожа, води до допълнително увреждане на тъканите, така че първоначално повърхностното изгаряне може да се превърне в дълбоко изгаряне.

Степени на изгаряне

Изгаряне Първа степен

Характеризира с увреждане на най-горния епидермален слой и се проявява като еритем, заздравяването става спонтанно за няколко дни, без образуване на белег.

Изгаряне Втора степен тип “а”

Изгаряне Втора степен тип “a”, засяга целия епидермис и е изключително болезнено. Везикулация, причинена от изпускането на плазма от увредените капиляри, настъпва след забавяне от 12 до 24 часа след изгарянето. В папиларните конуси и в интактните кожни придатъци все още има достатъчно витални клетки за бърза реепитализация. Затова обикновено настъпва спонтанно заздравяване без образуване на белег в рамките на около 14 дни. От голямо значение е стерилната обработка на раната чрез дезинфекция и покриване с подходящи превръзки (напр. мазеви превръзки, като Atrauman Ag, или превръзки с охлаждащ хидрогел, като Hydrosorb). Изгарянията от тази степен на големи повърхности напр. попарване при деца, могат да предизвикат шокова реакция.

Изгаряне Втора степен тип “b”

При изгарянията Втора степен тип “b” епидермисът, дермата, в почти цялата си дълбочина и до голяма степен кожните придатъци са разрушени. В такива случаи спонтанното заздравяване отнема няколко седмици и често оставя хипертрофичен белег. Често, въпреки всички усилия, нараняването се задълбочава и се превръща в изгаряне трета степен. Като цяло, раните от втора степен тип b по клинични проявления наподобяват изгаряния трета степен. Затова лечението чрез отстраняване на некрозата и последващо покриване на дефекта (със собствена кожа на пациента или с кожен заместител) е подобно на това при рани от трета степен.

Изгаряне Трета степен

При изгарянията от Трета степен епидермисът, дермата – а често и части от подкожната тъкан – са необратимо унищожени (изгаряне на кожата в пълна дълбочина). Спонтанно заздравяване с леко разширяване на ръбовете на раната, е възможно единствено с цикатрициална тъкан. Иначе, коагулационната некроза на кожата, причинява масивни контрактури. Пациентите вече не чувстват болка, а ноктите и косата им опадат. Лечението на подобни рани от изгаряния е изцяло хирургично.

Площта на изгарянето се определя по т.нар. правило на деветките (правило на Уоллас) – 9% за глава и шия, 9% за горен крайник, 9% за бедро, 9% за долната част на крака и стъпалото, 9% за горната част на гърдите, 9% за корема, 9% за горната част на гърба и 9% за долната част на гърба.

По принцип, при всички открити рани от изгаряния съществува голям риск от инфекция и сепсис. Тежко обгорелият пациент е изложен и на допълнителен риск от термичен шок и последващи заболявания.